Цикълът на вина, идеализация и унижение
Първо ме постави на пиедестал. Говореше за мен така, сякаш съм нещо рядко. Като човек, когото винаги е търсил. Слушаше всяка моя дума, запомняше дребни неща, гледаше ме в очите така, сякаш съм всичко, което някога е искал да докосне. Тогава си помислих, че съм щастлива. Не – бях убедена, че съм обичана. После дойде …