Първо ме постави на пиедестал. Говореше за мен така, сякаш съм нещо рядко. Като човек, когото винаги е търсил. Слушаше всяка моя дума, запомняше дребни неща, гледаше ме в очите така, сякаш съм всичко, което някога е искал да докосне. Тогава си помислих, че съм щастлива. Не – бях убедена, че съм обичана. После дойде …
Не винаги насилието крещи. Понякога е тихо. Без звук, без синини, без следи. И точно това е най-страшното. Защото когато не можеш да го докажеш, започваш да се съмняваш дали наистина се случва. А то се случва — в нощите, когато лежиш до някого, който би трябвало да те обича, а ти си по-самотна от …
Случвало ли ти се е да кажеш „Извинявай, че се чувствам така“? Не „извинявай, че съм те обидила“, не „извинявай, че съм сгрешила“. А извинение за самото чувство. За това, че си тъжна. Ранена. Притеснена. За това, че изобщо си посмяла да изпиташ нещо, което не се вписва в удобния сценарий на другия човек. На …
Почти всяка от нас е чувала репликата „ревнува те, значи те обича“. И някъде дълбоко в нас остава онова леко гъделичкане – като че ли трябва да се поласкаем, че някой се страхува да ни загуби. Но хайде да си кажем честно: кога ревността се превръща в нещо, което те стяга за гърлото? Кога любовта …
Не винаги личи, но винаги се усеща. Домашното насилие не започва с удар. То започва с един поглед, който те кара да млъкнеш. С един коментар, който звучи като шега, но те унижава. С първата нощ, в която не можеш да заспиш, защото не знаеш в какво настроение ще се събуди. Толкова много жени живеят …
Физическото насилие не винаги започва с юмрук. Понякога започва с едно стискане на ръката. С един шамар, „защото си го предизвикала“. С една заплаха: „Ако още веднъж…“ После идват другите удари. И оправданията.„Не исках.“„Изнервих се.“„Няма да се повтори.“Но се повтаря. Всеки път.И всеки път боли повече.Не само тялото ти — душата ти също. Физическото насилие …
Когато чуем думата „насилие“, първо си представяме физическо — викове, удари, синини. Понякога и емоционално — обиди, контрол, тишини, които крещят. Но има една форма на насилие, за която рядко се говори, а тя е също толкова тиха и опасна: финансовото насилие. Финансовото насилие е, когато той контролира парите, за да контролира теб.Не става дума …
Психическото насилие няма синини. Няма счупени кости. Няма кръв. И точно затова често остава невидимо — за околните, а понякога дори и за самата теб. То започва тихо. Почти незабележимо. Със забележка тук, с подигравка там. Със сарказъм, уж на шега. С „грижа“, която всъщност е контрол. И с времето… започваш да се губиш. Психическо …