Колко пъти си го чувала? Колко пъти си го казвала – тихо, отчаяно, може би със сълзи в очите или със саркастична усмивка, която прикрива болка? „Всички мъже са еднакви.“ След поредната изневяра. След поредната лъжа. След поредния вик, манипулация, мълчание. След като си дала още един шанс и си се върнала при някой, който …
Колко пъти си преглъщала болката си, защото „не се изнася мръсното пране пред хората“? Колко пъти си оставала във връзка, която те убива отвътре, само защото се страхуваш от едно: какво ще кажат хората? Ще кажат, че си разтурила семейството. Ще кажат, че си се отказала. Ще кажат, че си виновна. Че си неблагодарна. Че …
Звучи като състрадание. Звучи като разбиране. Звучи като обич. И често — точно това е. Когато си с някого, когото обичаш, нормално е да искаш да му дадеш повече. Да му помогнеш да се излекува. Да му покажеш какво е доброта, търпение, грижа. Да му простиш дори, когато боли. Защото “той не е лош, просто …
„Ако се старая повече, той ще се промени.“Много жени минават през тази мисъл в някакъв момент от живота си. Не я казват на глас, понякога дори не я признават пред себе си, но тя се крие в малките жестове – в премълчаното, в още един компромис, в тишината, когато вътре ти крещи.Ние, жените, сме научени …
„От много време сме заедно… няма как да се разделим.“Това изречение се е превърнало в тиха клетва, която много жени си повтарят, когато вътрешният глас започне да шепне, че нещо в тази връзка вече не е както трябва. Това е мисъл, която звучи разумно, дори зряло – защото как да захвърлиш нещо, в което си …
Истината зад една опасна заблуда. Толкова често чуваме тази реплика: „Ревнува ме, защото ме обича“. Звучи като нещо от филм — страстно, красиво, дори романтично. Жената си мисли: „Ако не го беше грижа, нямаше да ревнува“. И така започва да приема нещо тежко и задушаващо за доказателство на любов. Но нека бъдем честни:Любовта не е …
Това изречение се промъква тихо и страшно в съзнанието на много жени. Като опит за обяснение. Като защитна стена пред другите. Като начин да успокоиш себе си.„Беше само веднъж.“„Не е такъв по принцип.“„Изнервен беше, не знам какво му стана.“„После плака. Помоли за прошка. Съжалявал.“Но има една истина, която никакво съжаление не може да промени: Един …
Толкова често това изречение излиза тихо, със сведени очи и стиснати зъби.„Търпя заради детето… То заслужава да има баща.“И го казваш не защото си слаба. А защото си майка. Защото искаш най-доброто. Защото си убедена, че пълното семейство е по-добро от разбитото.Но нека те попитам нещо, без осъждане — само с грижа:Наистина ли е по-добре …
Много жени носят тази мисъл дълбоко в себе си, като спасителен план, като надежда.„Ако родя, той ще порасне.“„Ако имаме дете, ще се привърже повече към мен.“„Ще разбере отговорността, ще спре с глупостите, ще се върне у дома…“Но нека спрем за миг и си кажем истината: Бащинството не е магическа трансформация. Едно дете не лекува незрялост. …
Толкова пъти си го казвала. На глас. Наум. На себе си. На приятелка, която те пита: „Докога ще търпиш?“„Сега не е моментът.“„Сега имаме дете.“„Сега му е трудно.“„Сега търси работа.“„Сега пестим.“„Сега съм уморена. Ще почакам още малко.“И така — седмици, месеци, понякога години. Отлагане на болката, защото е по-лесно, отколкото да я погледнеш в очите. Но …