Някъде по пътя, след болката и разочарованията, си започнала да го вярваш. Че така е устроен светът. Че няма мъж, който да остане верен. Че щом не е изневерил сега, ще изневери утре. Че всички са едни и същи. И не те обвинявам, че го мислиш.
Когато си дала сърцето си на човек, който го е смачкал, е нормално да започнеш да слагаш броня. Да си повтаряш:
„С мен нещо не е наред.“
„Не мога да задържа никого.“
„Явно това е нормално – мъжете просто така правят.“
Но нека ти кажа нещо ясно и категорично: Изневярата не е стандарт. Това е избор. Има мъже, които изневеряват, да. Но има и такива, които не го правят. Които държат на човека до себе си. Които не се нуждаят от „разнообразие“, за да се чувстват живи. Които избират вярност не защото трябва, а защото искат.
Знам, че е по-лесно да си кажеш: „Всички са еднакви“, отколкото да повярваш, че може би си имала просто лош късмет. Но когато приемеш, че няма смисъл да опиташ пак — тогава точно този, който заслужаваш, може да мине покрай теб, без дори да го видиш. Не всички мъже изневеряват. Просто този, когото си обичала, го е направил. И знаеш ли кое е най-лошото след изневярата? Че тя не краде само доверието ти в него. Тя краде и вярата ти в себе си.
В това, че заслужаваш повече. Че не трябва да свикваш с „малко внимание“, с „тайни чатове“, с „беше само веднъж“.
Ти не си създадена, за да прощаваш предателства, докато се научиш да не се чувстваш достойна за нищо друго. Мъжете не са еднакви. А ти заслужаваш да срещнеш този, който ще го докаже.