Няма по-силен страх за една майка от този. Да ѝ кажат, че ще ѝ вземат детето. И не просто да го кажат — а да го използват като оръжие. Да го хвърлят като заплаха всеки път, когато събереш смелост да си тръгнеш. Или когато отстояваш себе си. Или просто когато мълчиш и не се подчиняваш.
Това не е бащинска загриженост. Това е форма на контрол.
Психологическо насилие, замаскирано като „грижа“.
И то не бива да те спира.
Първо: знай, че законът е на твоя страна, когато детето е с теб, когато се грижиш за него, когато няма доказателства, че си го застрашавала. Повечето мъже, които заплашват с това, никога дори не са сменили пелена. Никога не са водили дете на лекар. Те не искат детето. Искат теб — изплашена, подвластна, мълчалива.
Второ: събери всичко, което имаш — съобщения, записи, свидетелства. Свържи се с адвокат или с организация за подкрепа. Има хора, които могат да ти помогнат — без да плащаш, без да се срамуваш, без да си сама.
Трето: детето ти има нужда от теб силна. Не в капан. Не на колене. Не в дом, пълен със страх. Да го задържиш при себе си понякога означава да си тръгнеш.
Тези думи, които той е изрекъл — „ще ти го взема“ — не са просто обида. Те са червен флаг. Аларма. Доказателство, че този човек не трябва да има власт над теб. И че не му пука за психиката на едно дете, стига да може да нарани теб.
Но ти можеш. Можеш да го защитиш. Можеш да се защитиш.
Стъпка по стъпка. С помощ. С план. С вяра.
Той може да е казал, че ще ти вземе детето.
Но ти ще си тази, която го запазва в безопасност.
Защото си майка. И никой няма силата, която имаш ти.