Една от най-силните хватки на насилието е изолацията. Когато нямаш на кого да се обадиш. Когато никой не знае какво се случва. Когато си сама. А той използва точно това — за да те контролира, да те заплашва, да те плаши.
Но да си сама не означава, че си безпомощна. Не и в свят, в който вече съществуват организации, хора и платформи, които са създадени точно за това — да бъдат твоята мрежа, дори когато нямаш семейство или приятели зад гърба си.
Първо: повярвай си. Страхът ти е реален. Ако той те заплашва, това не е просто “гняв в момент на емоции”. Това е насилие. И трябва да бъде взето насериозно, без да чакаш “да мине”.
Второ: свържи се с организация за защита на жени. В България има такива — предоставят безплатна правна помощ, убежища, психологическа подкрепа, дори охрана в определени случаи. Не ти трябва връзка. Само да им се обадиш. Дискретно. Когато е безопасно.
Трето: събирай доказателства. Скрий записите, снимките, съобщенията, които показват заплахите. Направи копия на документи. Опиши в тефтер дати и случки. Дори това да изглежда като малко действие, то може да спаси живота ти.
Четвърто: имаш право на ограничителна заповед, дори да сте още заедно. Имаш право да подадеш сигнал в полицията. Има служби, които действат бързо, когато има реална опасност. Не се колебай. Това не е до “дали те обича” — а до това дали си в безопасност.
Най-важното — ти не си виновна. Ти не си слаба. Не си сама. И дори да изглежда невъзможно сега, изход има.
Един ден ще си благодарна, че си направила първата крачка точно когато си мислела, че няма накъде.