Трудно е да си тръгнеш от човек, когото си обичала, дори когато връзката с него те разрушава. Токсичната връзка не винаги изглежда токсична в началото. Има моменти на нежност, извинения, обещания, надежда. Но има и болка. И тишина след караницата, която не носи спокойствие, а още повече напрежение. И усещането, че губиш себе си ден след ден, докато се опитваш да задържиш нещо, което отдавна не е любов.
Да се измъкнеш от такава връзка не е просто решение. Това е процес. Първата стъпка е осъзнаването. Моментът, в който си кажеш „не е нормално да се чувствам така“, е началото на свободата. Колкото и да го оправдаваш, колкото и да си свикнала, щом се чувстваш зле повече, отколкото добре, това не е любов. Това е болка с лицето на навик.
После идва събирането на сили. Не винаги имаш с кого да поговориш, но понякога точно една приятелка, един разговор с психолог, една прочетена история като твоята могат да ти върнат усещането, че не си сама. Започни да си припомняш коя беше преди да те пречупят. Какво обичаше. За какво мечтаеше. Намери отново себе си в малките неща — в книгата, в песента, в сутрешното кафе, което пиеш в тишина и без страх.
Подготви се. Ако зависиш от него финансово — планирай. Ако живееш с него — търси подкрепа, дори временно убежище. Ако се страхуваш — потърси организация, която може да ти помогне. Това не е слабост. Това е най-смелото нещо, което можеш да направиш за себе си и, ако си майка — за детето си.
Когато си тръгнеш, ще боли. Но ще боли по-малко с всеки изминал ден. И един ден ще се събудиш и ще си спомниш какво е да дишаш без страх. Ще разбереш, че си оцеляла. И че си по-силна, отколкото си вярвала.
Никой не заслужава да бъде обичан с болка. И никой не е длъжен да остане там, където не го обичат с грижа, уважение и топлина. Понякога най-голямата любов е тази, която подаряваш на себе си, когато най-сетне избереш да си тръгнеш.