Не винаги личи, но винаги се усеща. Домашното насилие не започва с удар. То започва с един поглед, който те кара да млъкнеш. С един коментар, който звучи като шега, но те унижава. С първата нощ, в която не можеш да заспиш, защото не знаеш в какво настроение ще се събуди. Толкова много жени живеят в насилие, без да го наричат така. Защото „той не ме бие“. Или „само един път го направи“. Или „понякога е добър“.
Но психическото насилие е също толкова истинско, колкото и физическото – просто е по-невидимо. Ето някои ясни признаци, че си в токсична, насилническа връзка – дори и без юмруци:
- Страхуваш се от реакцията му
Премисляш всяка дума, всеки жест, всеки разговор, защото не знаеш кога ще избухне, ще се обиди или ще замълчи наказателно.
Страхуваш се не от удар, а от това какво ще стане, ако „го ядосаш“. - Обвинява те за всичко
Ако е нервен – ти си виновна. Ако пие – „защото го провокираш“. Ако крещи – „защото не го разбираш“.
Никога не поема отговорност. Никога не се извинява истински. - Контролира те
Иска да знае с кого си, къде си, защо си облечена така.
Проверява телефона ти. Иска да прекъснеш връзки с приятелки. Манипулира те да стоиш у дома.
„За твое добро.“ „Само се грижа за теб.“ - Обезценява те
Казва ти, че си глупава. Че никой няма да те иска. Че си луда, истерична, неблагодарна.
Подиграва се, когато плачеш. Казва ти, че преувеличаваш. Кара те да се съмняваш в себе си. - Връзката те изтощава
Чувстваш се като сянка. Постоянно нащрек. Забравила си каква беше, какво обичаш, кога за последно се усмихна спокойно.
Живееш в режим на оцеляване. Това не е любов.
А ако има и физическо насилие – дори веднъж:
- шамар, блъскане, стискане, хващане за врата, изхвърляне от стаята –
това вече е престъпление.
Няма „лек удар“. Няма „изпусна се“. Ако веднъж посегне и ти преглътнеш, това става граница, която може да прекрачва пак и пак.
Ако се питаш дали това, което преживяваш, е насилие… Спри и се попитай така:
- Чувствам ли се сигурна с него?
- Мога ли да бъда себе си?
- Чувствам ли се обичана или манипулирана?
- Ако дъщеря ми беше на моето място, щях ли да ѝ кажа „стой“ или „бягай“?
Ти не си луда. Не си слаба. Не си виновна. И не си сама.
Насилието не винаги оставя синини, но винаги оставя рани. И няма оправдание, което да го направи по-малко реално.
Ако не се чувстваш в безопасност – значи не си.