Физическото насилие не винаги започва с юмрук. Понякога започва с едно стискане на ръката. С един шамар, „защото си го предизвикала“. С една заплаха: „Ако още веднъж…“ После идват другите удари. И оправданията.
„Не исках.“
„Изнервих се.“
„Няма да се повтори.“
Но се повтаря. Всеки път.
И всеки път боли повече.
Не само тялото ти — душата ти също.
Физическото насилие не е само когато те удари.
То е и когато:
- Те блъсне.
- Те хване силно за ръката или врата.
- Те дърпа за косата.
- Хвърля предмети по теб или около теб, за да те сплаши.
- Заключва те или ти пречи да излезеш.
- Принуждава те към физически контакт без твоето съгласие.
Няма „леко“ насилие.
Няма „само веднъж“.
Няма „ама ти го провокира“.
Насилието е избор. Не грешка.
И дори да няма белези, които другите да видят,
дори да го криеш под дълги ръкави или усмивка —
ти знаеш истината.
Ако някой:
- Те удря
- Те заплашва
- Те боли нарочно
- Те държи в страх
това не е любов.
Това е насилие.
И никой не го заслужава.
Ако имаш нужда от помощ, не си сама.
Има организации, има жени, има хора, които ще ти повярват. Които ще те подкрепят.
Защото няма оправдание за насилие. Никога.