Когато чуем думата „насилие“, първо си представяме физическо — викове, удари, синини. Понякога и емоционално — обиди, контрол, тишини, които крещят. Но има една форма на насилие, за която рядко се говори, а тя е също толкова тиха и опасна: финансовото насилие.
Финансовото насилие е, когато той контролира парите, за да контролира теб.
Не става дума само за това, кой колко изкарва. А за това кой държи властта. Финансовото насилие може да изглежда така:
- Той не ти дава пари, въпреки че живеете заедно. Всеки месец се молиш за „джобни“, за памперси, за храна. А той решава дали и колко.
- Ти работиш, но парите ти отиват изцяло при него. „Ти не си добра с парите“, казва. „Аз ще ги пазя.“ А после нямаш и лев, ако не го помолиш.
- Не ти позволява да работиш. „Седи си вкъщи, ще се грижа за теб.“ Но истината е, че без доходи си зависима. И той го знае.
- Следи всяка покупка. Крещи, ако си купиш нещо „ненужно“. Дори когато става дума за най-обикновени неща: козметика, дреха, кафе.
- Заплашва, че ще те остави без нищо, ако го напуснеш. Плаши те, че няма да можеш да се справиш сама. Че ще останеш на улицата. Че децата ще бъдат с него, защото той плаща всичко.
Финансовото насилие е начин да бъдеш държана в клетка, без решетки. То ти отнема възможността да решаваш сама. Да се развиваш. Да избереш кога и дали да си тръгнеш. То те превръща в затворничка на собственото си ежедневие.
И знаеш ли кое е най-коварното? Често е замаскирано като „грижа“.
„Правя го за теб.“
„Не искам да се мъчиш.“
„Аз съм мъжът, това е моя отговорност.“
Но грижата не те кара да се чувстваш малка, безсилна и зависима. Любовта не те държи бедна, за да останеш.
Ако някой контролира парите, за да контролира теб — това не е грижа. Това е насилие. И имаш право да го наречеш с истинското му име.