Знам точно какво си мислиш. Че може би ти си била проблемът. Че с теб е бил груб, дистанциран, студен… но с нея ще е друг. Ще ѝ носи цветя. Ще я слуша. Ще ѝ пише, преди тя да пише първа. И ще се питаш:„Защо с мен не можа така?“„Какво ѝ дава, което аз не …
Познато ли ти е усещането, че сякаш живееш с двама различни човека? У дома – мил, спокоен, грижовен. Навън – хладен, подигравателен, безразличен. Или още по-лошо – такъв, сякаш не си до него. И ти се чудиш:„Кое е истинското му лице?“„Защо, когато е с приятелите си, се държи с мен така, сякаш съм му товар?“А …
Толкова пъти си го казвала. На глас. Наум. На себе си. На приятелка, която те пита: „Докога ще търпиш?“„Сега не е моментът.“„Сега имаме дете.“„Сега му е трудно.“„Сега търси работа.“„Сега пестим.“„Сега съм уморена. Ще почакам още малко.“И така — седмици, месеци, понякога години. Отлагане на болката, защото е по-лесно, отколкото да я погледнеш в очите. Но …
Някъде по пътя, след болката и разочарованията, си започнала да го вярваш. Че така е устроен светът. Че няма мъж, който да остане верен. Че щом не е изневерил сега, ще изневери утре. Че всички са едни и същи. И не те обвинявам, че го мислиш.Когато си дала сърцето си на човек, който го е …
Физическото насилие не винаги започва с юмрук. Понякога започва с едно стискане на ръката. С един шамар, „защото си го предизвикала“. С една заплаха: „Ако още веднъж…“ После идват другите удари. И оправданията.„Не исках.“„Изнервих се.“„Няма да се повтори.“Но се повтаря. Всеки път.И всеки път боли повече.Не само тялото ти — душата ти също. Физическото насилие …
Когато чуем думата „насилие“, първо си представяме физическо — викове, удари, синини. Понякога и емоционално — обиди, контрол, тишини, които крещят. Но има една форма на насилие, за която рядко се говори, а тя е също толкова тиха и опасна: финансовото насилие. Финансовото насилие е, когато той контролира парите, за да контролира теб.Не става дума …
Психическото насилие няма синини. Няма счупени кости. Няма кръв. И точно затова често остава невидимо — за околните, а понякога дори и за самата теб. То започва тихо. Почти незабележимо. Със забележка тук, с подигравка там. Със сарказъм, уж на шега. С „грижа“, която всъщност е контрол. И с времето… започваш да се губиш. Психическо …