Истината зад една опасна заблуда. Толкова често чуваме тази реплика: „Ревнува ме, защото ме обича“. Звучи като нещо от филм — страстно, красиво, дори романтично. Жената си мисли: „Ако не го беше грижа, нямаше да ревнува“. И така започва да приема нещо тежко и задушаващо за доказателство на любов. Но нека бъдем честни:Любовта не е …
Това изречение се промъква тихо и страшно в съзнанието на много жени. Като опит за обяснение. Като защитна стена пред другите. Като начин да успокоиш себе си.„Беше само веднъж.“„Не е такъв по принцип.“„Изнервен беше, не знам какво му стана.“„После плака. Помоли за прошка. Съжалявал.“Но има една истина, която никакво съжаление не може да промени: Един …
Толкова често това изречение излиза тихо, със сведени очи и стиснати зъби.„Търпя заради детето… То заслужава да има баща.“И го казваш не защото си слаба. А защото си майка. Защото искаш най-доброто. Защото си убедена, че пълното семейство е по-добро от разбитото.Но нека те попитам нещо, без осъждане — само с грижа:Наистина ли е по-добре …
Много жени носят тази мисъл дълбоко в себе си, като спасителен план, като надежда.„Ако родя, той ще порасне.“„Ако имаме дете, ще се привърже повече към мен.“„Ще разбере отговорността, ще спре с глупостите, ще се върне у дома…“Но нека спрем за миг и си кажем истината: Бащинството не е магическа трансформация. Едно дете не лекува незрялост. …
Не винаги личи, но винаги се усеща. Домашното насилие не започва с удар. То започва с един поглед, който те кара да млъкнеш. С един коментар, който звучи като шега, но те унижава. С първата нощ, в която не можеш да заспиш, защото не знаеш в какво настроение ще се събуди. Толкова много жени живеят …
Това изречение често идва в най-самотната нощ. Когато леглото е прекалено голямо. Когато спомените говорят по-силно от реалността. Когато започваш да се съмняваш не само в любовта… а и в себе си. „Никога няма да намеря друг, който да ме обича така.“ И колкото повече го повтаряш, толкова повече започва да звучи като истина. Но …
Знам точно какво си мислиш. Че може би ти си била проблемът. Че с теб е бил груб, дистанциран, студен… но с нея ще е друг. Ще ѝ носи цветя. Ще я слуша. Ще ѝ пише, преди тя да пише първа. И ще се питаш:„Защо с мен не можа така?“„Какво ѝ дава, което аз не …
Познато ли ти е усещането, че сякаш живееш с двама различни човека? У дома – мил, спокоен, грижовен. Навън – хладен, подигравателен, безразличен. Или още по-лошо – такъв, сякаш не си до него. И ти се чудиш:„Кое е истинското му лице?“„Защо, когато е с приятелите си, се държи с мен така, сякаш съм му товар?“А …
Толкова пъти си го казвала. На глас. Наум. На себе си. На приятелка, която те пита: „Докога ще търпиш?“„Сега не е моментът.“„Сега имаме дете.“„Сега му е трудно.“„Сега търси работа.“„Сега пестим.“„Сега съм уморена. Ще почакам още малко.“И така — седмици, месеци, понякога години. Отлагане на болката, защото е по-лесно, отколкото да я погледнеш в очите. Но …
Някъде по пътя, след болката и разочарованията, си започнала да го вярваш. Че така е устроен светът. Че няма мъж, който да остане верен. Че щом не е изневерил сега, ще изневери утре. Че всички са едни и същи. И не те обвинявам, че го мислиш.Когато си дала сърцето си на човек, който го е …