Трудно е да си тръгнеш от човек, когото си обичала, дори когато връзката с него те разрушава. Токсичната връзка не винаги изглежда токсична в началото. Има моменти на нежност, извинения, обещания, надежда. Но има и болка. И тишина след караницата, която не носи спокойствие, а още повече напрежение. И усещането, че губиш себе си ден …
„Ако се старая повече, той ще се промени.“Много жени минават през тази мисъл в някакъв момент от живота си. Не я казват на глас, понякога дори не я признават пред себе си, но тя се крие в малките жестове – в премълчаното, в още един компромис, в тишината, когато вътре ти крещи.Ние, жените, сме научени …
Почти всяка жена е казвала в един момент: „Трябваше да го разбера още в началото.“ И често наистина е имало знаци — малки, уж незначителни, но достатъчно показателни. Наричат се червени флагове – онези първи сигнали, че човекът отсреща може да не е безопасен, стабилен или готов за здрава връзка.Ето как да ги разпознаем навреме, …
„От много време сме заедно… няма как да се разделим.“Това изречение се е превърнало в тиха клетва, която много жени си повтарят, когато вътрешният глас започне да шепне, че нещо в тази връзка вече не е както трябва. Това е мисъл, която звучи разумно, дори зряло – защото как да захвърлиш нещо, в което си …
Истината зад една опасна заблуда. Толкова често чуваме тази реплика: „Ревнува ме, защото ме обича“. Звучи като нещо от филм — страстно, красиво, дори романтично. Жената си мисли: „Ако не го беше грижа, нямаше да ревнува“. И така започва да приема нещо тежко и задушаващо за доказателство на любов. Но нека бъдем честни:Любовта не е …
Това изречение се промъква тихо и страшно в съзнанието на много жени. Като опит за обяснение. Като защитна стена пред другите. Като начин да успокоиш себе си.„Беше само веднъж.“„Не е такъв по принцип.“„Изнервен беше, не знам какво му стана.“„После плака. Помоли за прошка. Съжалявал.“Но има една истина, която никакво съжаление не може да промени: Един …
Толкова често това изречение излиза тихо, със сведени очи и стиснати зъби.„Търпя заради детето… То заслужава да има баща.“И го казваш не защото си слаба. А защото си майка. Защото искаш най-доброто. Защото си убедена, че пълното семейство е по-добро от разбитото.Но нека те попитам нещо, без осъждане — само с грижа:Наистина ли е по-добре …
Много жени носят тази мисъл дълбоко в себе си, като спасителен план, като надежда.„Ако родя, той ще порасне.“„Ако имаме дете, ще се привърже повече към мен.“„Ще разбере отговорността, ще спре с глупостите, ще се върне у дома…“Но нека спрем за миг и си кажем истината: Бащинството не е магическа трансформация. Едно дете не лекува незрялост. …
Не винаги личи, но винаги се усеща. Домашното насилие не започва с удар. То започва с един поглед, който те кара да млъкнеш. С един коментар, който звучи като шега, но те унижава. С първата нощ, в която не можеш да заспиш, защото не знаеш в какво настроение ще се събуди. Толкова много жени живеят …
Това изречение често идва в най-самотната нощ. Когато леглото е прекалено голямо. Когато спомените говорят по-силно от реалността. Когато започваш да се съмняваш не само в любовта… а и в себе си. „Никога няма да намеря друг, който да ме обича така.“ И колкото повече го повтаряш, толкова повече започва да звучи като истина. Но …