Понякога е трудно да сложим точна дума на това усещане. Знаеш, онзи момент, в който някой мъж те прекъсва рязко, защото „знае по-добре“, когато говори с назидателен тон, хвърля ключовете на масата с нервен жест или те поглежда така, сякаш трябва да се засрамиш, задето си изразила мнение. Но нали просто е мъж… такъв си е, от ония „мъжествени“.
Не, не е „просто такъв си е“. Това е токсична мъжественост.
Не говорим за това да си силен, да се грижиш за семейството си, да си мъж, който се изправя пред трудности. Говорим за онзи вид „мъжественост“, който задушава. Който е по-скоро демонстрация на власт и контрол, отколкото проява на сила.
Токсичната мъжественост е, когато мъж:
• смята, че е нормално да доминира над жената до себе си,
• потиска собствените си чувства, защото „мъжете не плачат“,
• се подиграва на други мъже, които са нежни, тихи или уязвими,
• вика, чупи, обижда, но никога „не удря“ – защото според него това е границата,
• контролира – как се обличаш, с кого се виждаш, кога се прибираш, под претекст, че “просто се грижи за теб”.
Проблемът е, че сме свикнали да го наричаме „силен характер“. Да го тълкуваме като страст, като решителност. А всъщност зад това често стои страх. Страх от равенство. Страх от уязвимост. Страх да не изглежда “слаб”, ако не командва.
Най-коварното? Когато започнеш да се съмняваш в себе си. Да си казваш: “Може би преувеличавам”, “Той просто така говори”, “Мъжете не са като нас, по-груби са.” И така започваш да търпиш. Да се нагласяш. Да се свиваш.
Но мъжествеността не трябва да те кара да се свиваш. Истинската мъжественост не заплашва, не контролира, не мълчи наказателно, не те кара да се чувстваш глупава, грозна или малка.
Ако усещаш, че нещо в поведението му ти тежи, че вървиш на пръсти около настроенията му, че се чувстваш виновна, когато изразиш себе си – това не е твоята чувствителност. Това е неговият модел. И това не е мъжественост, а токсична нейна имитация.
Промяната започва от осъзнаването. От онзи момент, в който кажеш на себе си:
„Не, не съм луда. Това не е нормално. И не съм длъжна да го търпя.“
Говори си с приятелки. Сподели. Потърси помощ, ако трябва. Но най-вече – пази себе си. Защото не е нужно да гориш, за да му е топло на някого.