На пръв поглед може да изглежда, че любовта просто се е случила. Че чувствата не избират кога и къде да се появят. Но когато влезеш във връзка с обвързан мъж, истината е, че никой не печели, а и тримата губите – по различен, но дълбоко болезнен начин.
Ти губиш себе си. В началото е еуфория, тайна, тръпка. Но после идва чакането. Липсата. Скрити съобщения. Празници, които прекарваш сама. И онази постоянна надежда, че „един ден“ той ще избере теб. А ти започваш да вярваш, че заслужаваш малко. Че си тази, която трябва да чака, да търпи, да се примирява. Поставяш себе си в сянка и неусетно губиш вярата, че можеш да бъдеш нечий приоритет. Истински, открито и напълно.
Тя губи доверието си. Без значение каква е била връзката им преди, фактът, че той я мами, разрушава доверието ѝ в хората, в любовта, в себе си. Дори и да не подозира, усеща промяната. А ако разбере – светът ѝ се срива. Може би се обвинява, чувства се заменима, излъгана, предадена. А най-страшното е, че понякога остава – и така продължава да живее с болката, а не с истината.
А той губи честта си. Мъжът, който води двойствен живот, винаги ще трябва да лавира между две жени, да лъже, да се крие, да обещава неща, които не смее да изпълни. В крайна сметка, когато времето мине, остава сам – неразбран от едната, презрян от другата. Лишен от възможността да изгради нещо истинско, защото е рушил паралелно два свята. Той не избира. Той отлага. И така убива и двете връзки.
Тази динамика е капан, в който всички са жертви. Никоя жена не заслужава да бъде в ролята на “другата”. Никоя съпруга не заслужава да бъде излъгана. И никой мъж не трябва да вярва, че любовта се изгражда върху предателство.
Ако си попаднала в такава ситуация, знай, че изборът да излезеш от нея е акт на самоуважение. Не си виновна, че си обичала. Но си отговорна да се обичаш достатъчно, за да спреш да се задоволяваш с трохи.
Ти заслужаваш цялата маса. И любов, която не се крие.