Колко пъти си преглъщала болката си, защото „не се изнася мръсното пране пред хората“? Колко пъти си оставала във връзка, която те убива отвътре, само защото се страхуваш от едно: какво ще кажат хората?
Ще кажат, че си разтурила семейството. Ще кажат, че си се отказала. Ще кажат, че си виновна. Че си неблагодарна. Че преувеличаваш. Че си луда.
Хората винаги казват нещо. Но когато затвориш вратата на дома си, ти оставаш с реалността. А не с чуждото мнение.
Истината е, че тези хора, които толкова те плашат с думите си, няма да дойдат да те спасят, ако нещо се случи. Няма да държат ръката ти, когато плачеш сама в тъмното. Няма да те прегърнат, когато те е страх да се прибереш. Няма да се погрижат за детето ти, ако един ден се сринеш. Само ще коментират. И ще забравят.
Ти си тази, която живее живота си. Ти си тази, която го понася.
И не дължиш на никого обяснение за решението да спасиш себе си.
Понякога най-смелото нещо е да избереш себе си въпреки хорското мнение. Да се изправиш и да кажеш: „Да, тръгнах си. Защото заслужавам повече. Защото няма да живея в страх. Защото няма да чакам одобрение, за да бъда щастлива.“
Свободата започва там, където спира страхът от това какво ще кажат хората.
Те винаги ще говорят. Но ти вече няма да слушаш.
Защото си започнала да чуваш себе си.