Знам точно какво си мислиш. Че може би ти си била проблемът. Че с теб е бил груб, дистанциран, студен… но с нея ще е друг. Ще ѝ носи цветя. Ще я слуша. Ще ѝ пише, преди тя да пише първа. И ще се питаш:
„Защо с мен не можа така?“
„Какво ѝ дава, което аз не заслужих?“
Това чувство те гризе. Не защото още го обичаш. А защото още боли несправедливостта. Но нека ти кажа нещо просто и важно: той не е нов човек. Той е същият. Може би ще се постарае повече. За малко. Може би ще си сложи друга маска. За кратко. Може би ще каже, че „е осъзнал“, че „е пораснал“…
Но хората не се променят отведнъж. Особено тези, които не признават как са наранили някого. Това, че се държи по-добре с нея, не означава, че си заслужавала по-лошото. Означава само, че сега играе друга роля. И че ти си била тази, която е понесла истинската му същност. Не се съди, че си дала любов на някого, който не я е оценил. Това говори за теб — че имаш сърце, че обичаш истински, че си готова да се бориш. Но повече няма нужда да се бориш за някой, който не е бил готов да бъде човек до теб.
Истинската промяна не е в това как се държиш с другите. А в това как признаваш пред себе си кого си наранил. А той това направи ли го?
Накрая, ако все пак се държи добре с нея — чудесно. Това означава, че си била урок. Понякога ние сме този урок. Не наградата. И понякога е по-достойно да си спомен, който го е променил, отколкото жена, която е трябвало да понася всичко, за да му стане удобно. Но ти не си създадена, за да бъдеш пробен опит. Ти си създадена, за да бъдеш обичана правилно. Без болка. Без „но“. Без „някой ден“.