Първо ме постави на пиедестал. Говореше за мен така, сякаш съм нещо рядко. Като човек, когото винаги е търсил. Слушаше всяка моя дума, запомняше дребни неща, гледаше ме в очите така, сякаш съм всичко, което някога е искал да докосне. Тогава си помислих, че съм щастлива. Не – бях убедена, че съм обичана. После дойде …

Не винаги насилието крещи. Понякога е тихо. Без звук, без синини, без следи. И точно това е най-страшното. Защото когато не можеш да го докажеш, започваш да се съмняваш дали наистина се случва. А то се случва — в нощите, когато лежиш до някого, който би трябвало да те обича, а ти си по-самотна от …

Случвало ли ти се е да кажеш „Извинявай, че се чувствам така“? Не „извинявай, че съм те обидила“, не „извинявай, че съм сгрешила“. А извинение за самото чувство. За това, че си тъжна. Ранена. Притеснена. За това, че изобщо си посмяла да изпиташ нещо, което не се вписва в удобния сценарий на другия човек. На …