Толкова пъти си го казвала. На глас. Наум. На себе си. На приятелка, която те пита: „Докога ще търпиш?“„Сега не е моментът.“„Сега имаме дете.“„Сега му е трудно.“„Сега търси работа.“„Сега пестим.“„Сега съм уморена. Ще почакам още малко.“И така — седмици, месеци, понякога години. Отлагане на болката, защото е по-лесно, отколкото да я погледнеш в очите. Но …

Някъде по пътя, след болката и разочарованията, си започнала да го вярваш. Че така е устроен светът. Че няма мъж, който да остане верен. Че щом не е изневерил сега, ще изневери утре. Че всички са едни и същи. И не те обвинявам, че го мислиш.Когато си дала сърцето си на човек, който го е …